10 sept 2016, 13:34

С кафе до прозореца

  Poesía
486 0 1

първа идва нощта на шума,

на заксънелите коли,

на лаещите кучета,

на още едните епизоди.

 

после е нощта на последните

последните чаши, последните грешки,

последните целувки,

последното лека нощ.

 

след нея  е нощта на тихото,

на празните улици,

на спящите кучета,

на отдавна загасените лампи,

 

последна е нощта на ранните -

на първите банички,

на проспаното кафе,

на първото полупразно метро.

 

а аз се облягам в прозореца,

броя нощите и търся причина да се събудя,

за да успея да заспя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...