първа идва нощта на шума,

на заксънелите коли,

на лаещите кучета,

на още едните епизоди.

после е нощта на последните

последните чаши, последните грешки,

последните целувки,

последното лека нощ.

след нея  е нощта на тихото,

на празните улици,

на спящите кучета,

на отдавна загасените лампи,

последна е нощта на ранните -

на първите банички,

на проспаното кафе,

на първото полупразно метро.

а аз се облягам в прозореца,

броя нощите и търся причина да се събудя,

за да успея да заспя.