10.09.2016 г., 13:34

С кафе до прозореца

487 0 1

първа идва нощта на шума,

на заксънелите коли,

на лаещите кучета,

на още едните епизоди.

 

после е нощта на последните

последните чаши, последните грешки,

последните целувки,

последното лека нощ.

 

след нея  е нощта на тихото,

на празните улици,

на спящите кучета,

на отдавна загасените лампи,

 

последна е нощта на ранните -

на първите банички,

на проспаното кафе,

на първото полупразно метро.

 

а аз се облягам в прозореца,

броя нощите и търся причина да се събудя,

за да успея да заспя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...