10.09.2016 г., 13:34

С кафе до прозореца

488 0 1

първа идва нощта на шума,

на заксънелите коли,

на лаещите кучета,

на още едните епизоди.

 

после е нощта на последните

последните чаши, последните грешки,

последните целувки,

последното лека нощ.

 

след нея  е нощта на тихото,

на празните улици,

на спящите кучета,

на отдавна загасените лампи,

 

последна е нощта на ранните -

на първите банички,

на проспаното кафе,

на първото полупразно метро.

 

а аз се облягам в прозореца,

броя нощите и търся причина да се събудя,

за да успея да заспя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...