Мечтателка (Брияна)
35 104
30 dic 2007, 20:06

С какво? 

  Poesía » De amor
681 0 4

1.В мъглата се губи един познат силует,

сълзите се стичат през ръцете като пясък.

Сърцето изстива, превръща се в лед...

луната изгрява в мрачен проблясък.

2.Тихи стъпки отекват в тишината коварна,

отиваш си, тръгваш, оставяш ме сама.

Душата проклета беше невярна...

гори ме отново и отново тази тъга.

3.Споменът за теб вечно ще боли ужасно,

вятърът студен ще връща зимата обратно.

Следите по измамно красивия сняг

ще изчезват далече от вратата на моя праг.

4.Ще се връщам назад в спомените щастливи,

ще ме озарява студената, мрачна луна.

Душите ще бягат уплашено сиви,

ще станат жертва на любовта.

5.Сълзите  капят,  изгубват своя път,

мечтите се сриват без да узная защо.

Красиво се губи на сърцето желаният кът...

Искам за Бога да те върна, но с какво?

© Брияна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно стихотворение. Гледай напред!
  • Красиво ! И тъжно , и вярно.Някой мигове и хора си тръгват от нас за да се появят други по истински и по любими.Поздрави от мен!
  • Благодаря много.Надявам се моето произведение да ви хареса.
  • Добре дошла!!!
    Не позволявай мечтите да се сриват!!!
    Мечтай...
Propuestas
: ??:??