Мечтателка (Брияна)
35 104
30.12.2007 г., 20:06 ч.

С какво? 

  Поезия » Любовна
720 0 4

1.В мъглата се губи един познат силует,

сълзите се стичат през ръцете като пясък.

Сърцето изстива, превръща се в лед...

луната изгрява в мрачен проблясък.

2.Тихи стъпки отекват в тишината коварна,

отиваш си, тръгваш, оставяш ме сама.

Душата проклета беше невярна...

гори ме отново и отново тази тъга.

3.Споменът за теб вечно ще боли ужасно,

вятърът студен ще връща зимата обратно.

Следите по измамно красивия сняг

ще изчезват далече от вратата на моя праг.

4.Ще се връщам назад в спомените щастливи,

ще ме озарява студената, мрачна луна.

Душите ще бягат уплашено сиви,

ще станат жертва на любовта.

5.Сълзите  капят,  изгубват своя път,

мечтите се сриват без да узная защо.

Красиво се губи на сърцето желаният кът...

Искам за Бога да те върна, но с какво?

© Брияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно стихотворение. Гледай напред!
  • Красиво ! И тъжно , и вярно.Някой мигове и хора си тръгват от нас за да се появят други по истински и по любими.Поздрави от мен!
  • Благодаря много.Надявам се моето произведение да ви хареса.
  • Добре дошла!!!
    Не позволявай мечтите да се сриват!!!
    Мечтай...
Предложения
: ??:??