30.12.2007 г., 20:06

С какво?

914 0 4

1.В мъглата се губи един познат силует,

сълзите се стичат през ръцете като пясък.

Сърцето изстива, превръща се в лед...

луната изгрява в мрачен проблясък.

2.Тихи стъпки отекват в тишината коварна,

отиваш си, тръгваш, оставяш ме сама.

Душата проклета беше невярна...

гори ме отново и отново тази тъга.

3.Споменът за теб вечно ще боли ужасно,

вятърът студен ще връща зимата обратно.

Следите по измамно красивия сняг

ще изчезват далече от вратата на моя праг.

4.Ще се връщам назад в спомените щастливи,

ще ме озарява студената, мрачна луна.

Душите ще бягат уплашено сиви,

ще станат жертва на любовта.

5.Сълзите  капят,  изгубват своя път,

мечтите се сриват без да узная защо.

Красиво се губи на сърцето желаният кът...

Искам за Бога да те върна, но с какво?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Брияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно стихотворение. Гледай напред!
  • Красиво ! И тъжно , и вярно.Някой мигове и хора си тръгват от нас за да се появят други по истински и по любими.Поздрави от мен!
  • Благодаря много.Надявам се моето произведение да ви хареса.
  • Добре дошла!!!
    Не позволявай мечтите да се сриват!!!
    Мечтай...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...