1.В мъглата се губи един познат силует,
сълзите се стичат през ръцете като пясък.
Сърцето изстива, превръща се в лед...
луната изгрява в мрачен проблясък.
2.Тихи стъпки отекват в тишината коварна,
отиваш си, тръгваш, оставяш ме сама.
Душата проклета беше невярна...
гори ме отново и отново тази тъга.
3.Споменът за теб вечно ще боли ужасно,
вятърът студен ще връща зимата обратно.
Следите по измамно красивия сняг
ще изчезват далече от вратата на моя праг. ...