30 дек. 2007 г., 20:06

С какво?

916 0 4

1.В мъглата се губи един познат силует,

сълзите се стичат през ръцете като пясък.

Сърцето изстива, превръща се в лед...

луната изгрява в мрачен проблясък.

2.Тихи стъпки отекват в тишината коварна,

отиваш си, тръгваш, оставяш ме сама.

Душата проклета беше невярна...

гори ме отново и отново тази тъга.

3.Споменът за теб вечно ще боли ужасно,

вятърът студен ще връща зимата обратно.

Следите по измамно красивия сняг

ще изчезват далече от вратата на моя праг.

4.Ще се връщам назад в спомените щастливи,

ще ме озарява студената, мрачна луна.

Душите ще бягат уплашено сиви,

ще станат жертва на любовта.

5.Сълзите  капят,  изгубват своя път,

мечтите се сриват без да узная защо.

Красиво се губи на сърцето желаният кът...

Искам за Бога да те върна, но с какво?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно стихотворение. Гледай напред!
  • Красиво ! И тъжно , и вярно.Някой мигове и хора си тръгват от нас за да се появят други по истински и по любими.Поздрави от мен!
  • Благодаря много.Надявам се моето произведение да ви хареса.
  • Добре дошла!!!
    Не позволявай мечтите да се сриват!!!
    Мечтай...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...