С копнеж в безкрайността

Poesía

852 2 2

От някъде... от мен до теб в безкрая

на вечната величествена шир

е сгушена във скута на Балкана

една могъща Обич от Всемир.

В подножието ручейчета бликат...

кристално чисти сини езерца,

в които топло слънчице наднича,

а вятърко помахва със крилца.

И сякаш някак всичко е вълшебно...

усещаш само трепет, тишина.

Душата ти омаяна от нежност...

и с теб... и с мен...

С копнеж в безкрайността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lindastefani (Камелия)

Благодаря ти, Фреди... И преживяването по планинските Пирински пътеки и езера
, беше вълшебно...

2019-11-02T20:16:27+02:00
fredito (Фреди)

Вълшебно...

2019-11-02T10:36:36+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0