Jul 26, 2018, 7:15 PM

С копнеж в безкрайността

  Poetry
845 2 2

От някъде... от мен до теб в безкрая

на вечната величествена шир

е сгушена във скута на Балкана

една могъща Обич от Всемир.

 

В подножието ручейчета бликат...

кристално чисти сини езерца,

в които топло слънчице наднича,

а вятърко помахва със крилца.

 

И сякаш някак всичко е вълшебно...

усещаш само трепет, тишина.

Душата ти омаяна от нежност...

и с теб... и с мен... 

С копнеж в безкрайността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Фреди... И преживяването по планинските Пирински пътеки и езера
    , беше вълшебно...
  • Вълшебно...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...