1 may 2014, 20:13

С крилете но сърцето

  Poesía » Otra
585 0 0

Когато си на дъното и изход някак не намираш

и когато си се сгушил в чужди за теб веч ръце,

изкачи се по планината стръмна и ще политнеш,

криле съществуват само в силното сърце.

 

В живота няма място за страхливци,

на финала среща се само юнашкото сърце

и човек сам избира в живота си отбора,

и мястото на победения накрая е на колене.

 

Аз избирам да бъда победител,

избирам да крия и раните и усмивките безброй,

защото кой човешката природа е написал,

скрил е парче надежда и сълзи безброй.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанаска Чочкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...