11 oct 2023, 20:32

С кръв от мастило

421 1 0

По някакви причини съдбоносни

кръвта ми е обагрена с мастило.

В живота може всичко да е просто,

но моят недописана е книга.

И в роля на лирично изключение,

(във всеки дреме слово поетично)

героят бях в безброй превъплащения. 

Във всички до едно съм те обичал.

Понеже няма пътища случайни, 

а аз ги извървях, като неведоми, 

ти взе, че ми се случи най-накрая, 

и стана господарка на сърцето ми. 

А пулсът ми прилича на морето. 

Вълнуваш ме от буря до покой. 

Брегът на любовта са ни ръцете, 

в които ти си моя, аз съм твой... 

Ще пиша, както мога да докосвам, 

(Със устни съм творил по твойто тяло.) 

но даже и с таланта на магьосник, 

в поезия не бих те изживял... 

Така, че с намастилено усещане 

за божията воля - да нарича

с копнежа си в обятия посрещам те. 

Ела да си блажено наобичана! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

01.10.2023

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...