По някакви причини съдбоносни

кръвта ми е обагрена с мастило.

В живота може всичко да е просто,

но моят недописана е книга.

И в роля на лирично изключение,

(във всеки дреме слово поетично)

героят бях в безброй превъплащения. 

Във всички до едно съм те обичал.

Понеже няма пътища случайни, 

а аз ги извървях, като неведоми, 

ти взе, че ми се случи най-накрая, 

и стана господарка на сърцето ми. 

А пулсът ми прилича на морето. 

Вълнуваш ме от буря до покой. 

Брегът на любовта са ни ръцете, 

в които ти си моя, аз съм твой... 

Ще пиша, както мога да докосвам, 

(Със устни съм творил по твойто тяло.) 

но даже и с таланта на магьосник, 

в поезия не бих те изживял... 

Така, че с намастилено усещане 

за божията воля - да нарича

с копнежа си в обятия посрещам те. 

Ела да си блажено наобичана! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

01.10.2023