С лед посипвам своята следа

29 mar 2007, 22:50

С лед посипвам своята следа

Poesía

532 0 0

Казваш ми, че съм красива,
милваш ме нежно.
С очи ме изпиваш,
гледаш ме с надежда.

Нима не разбираш?!
Зла съм! Като демон в нощта!
Коварна съм! С вулгарна обич
сърцето ти ще оплета!

Бягай от мен! Зла съм!
Не мога да обичам!
Проклех любовта и затова сама съм!
Това е моята съдба!

Прелестна и зла съм!
С наслада дарявам в нощта,
с грешна сласт обгръщам мъжките сърца,
а после с лед посипвам своята следа!

Аз съм ледена кралица!
Аз съм самотницата, скитницата...
Онази красивата... без душа...
без сърце, с каменно лице!

Не съм човек!
Аз съм демон с ангелско лице!
Политам в писък в нощта,
носейки грешната душа
върху черните си криле.

Бягай от мен! Спаси се!
Не съм за теб!
Не вкусвай от грешната ми страст!
Отрова съм аз!

С очите си сапфири
ще те обвия!
С устните си вампири
от теб ще пия
и бавно, без жал ще те убия!

Тялото ти ще хвърля в калта,
ще те оставя сам да срещнеш смъртта!
Ще отлетя с нощта
и отново с лед ще посипя своята следа!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.