Mar 29, 2007, 10:50 PM

С лед посипвам своята следа

  Poetry
691 0 0
Казваш ми, че съм красива,
милваш ме нежно.
С очи ме изпиваш,
гледаш ме с надежда.

Нима не разбираш?!
Зла съм! Като демон в нощта!
Коварна съм! С вулгарна обич
сърцето ти ще оплета!

Бягай от мен! Зла съм!
Не мога да обичам!
Проклех любовта и затова сама съм!
Това е моята съдба!

Прелестна и зла съм!
С наслада дарявам в нощта,
с грешна сласт обгръщам мъжките сърца,
а после с лед посипвам своята следа!

Аз съм ледена кралица!
Аз съм самотницата, скитницата...
Онази красивата... без душа...
без сърце, с каменно лице!

Не съм човек!
Аз съм демон с ангелско лице!
Политам в писък в нощта,
носейки грешната душа
върху черните си криле.

Бягай от мен! Спаси се!
Не съм за теб!
Не вкусвай от грешната ми страст!
Отрова съм аз!

С очите си сапфири
ще те обвия!
С устните си вампири
от теб ще пия
и бавно, без жал ще те убия!

Тялото ти ще хвърля в калта,
ще те оставя сам да срещнеш смъртта!
Ще отлетя с нощта
и отново с лед ще посипя своята следа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...