С любов ще те накажа
Наказвам те отново със любов,
онази... моята, безумната,
стояла дълго скрита ден и нощ,
унила, безнадеждна и бездумна,
копнееща отново да разцъфне
/макар отхвърлена и поругана/
тя вярваше, светът ще се обърне
и чудото ще стане. Приласкана
от слънчев ярък лъч, ще се промуши
през облачните месеци бездомни,
в очите ти небесни да се сгуши
та призраците черни да прогони.
И сбъдна се. Молитвите се чуха.
Отново думите на глас да кажа.
Ще ги крещя и няма да съм глуха
така че... със любов да те накажа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
