Наказвам те отново със любов,
онази... моята, безумната,
стояла дълго скрита ден и нощ,
унила, безнадеждна и бездумна,
копнееща отново да разцъфне
/макар отхвърлена и поругана/
тя вярваше, светът ще се обърне
и чудото ще стане. Приласкана
от слънчев ярък лъч, ще се промуши
през облачните месеци бездомни,
в очите ти небесни да се сгуши
та призраците черни да прогони. ...