15 sept 2006, 11:05

С Маги вече ходихме на врачка...

  Poesía
779 0 4

 

 

Ти ме наричаш "приятел" и "драг"?

Как така го направи отново?

Месец измина, откакто съм враг..

Всичко за сватбата беше готово?!

 

С Маги вече ходихме на врачка...

Искам всичко сега да разкрия:

каза, че почнало тъй - на закачка

и се стигнало чак до магия.

 

Всичко ми каза за твойта измяна-

бил съм ти верен и вечен приятел

но се явила друга - засмяна

с клеветата - бил съм предател.

 

Черното биле по начин незнаен

предизвикало твоята грешка

и съюзът ни - вече нетраен

станал плячка на съдбата тежка.

 

Вярвам, писмото ми, вече прочела,

ще сетиш дъха ни предишен

и отново, с душата си смела

ще отхвърлиш злобата "излишен"!?

 

Може би нужно е мъничко време,

за да стопиме жестокия хлад,

но любовта не ще ни отнеме

този разюздан, безкрупулен ад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...