At^Dawn (Анонимка)
16 23
6 ago 2005, 16:55

С мирис на сълзи 

  Poesía
1340 0 2
Тихи стъпки, само шум от разбита
душа,
хладен полъх и мирис на самота.
Чаша болка и глътка сълзи -
кристален поглед ме порази.

Видение страшно, безплътна тъга,
горчиви думи изрича смъртта,
оставила тихо свойта следа
върху твоето тяло и твойта душа.

Гарван бавно разтваря крила
и своята песен пее едва.
Вятър рисува сенки в ноща,
луната потъва в тишина.

Тъжен дъжд вали над града,
безмълвно стене в мене сръбтта.
Безсилие лудо обзема плътта -
пленник жалък е то на смъртта.

Нима това бе животът за теб,
нима всичко от днес ще е лед?
Кажи ми как да погледна напред
когато частичка от мен остана със теб! На татко.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е едно от любимите ми.Толкова красиво и тъжно.
  • Прочетох го и бих казал,че добре си се справила.Оценката ми е 6.Аз лично нямам забележки и ми допадна като идея и като всичко.Позравления и очаквам скоро нов стих от теб
Propuestas
: ??:??