6 ago 2005, 16:55

С мирис на сълзи

  Poesía
1.8K 0 2
Тихи стъпки, само шум от разбита
душа,
хладен полъх и мирис на самота.
Чаша болка и глътка сълзи -
кристален поглед ме порази.

Видение страшно, безплътна тъга,
горчиви думи изрича смъртта,
оставила тихо свойта следа
върху твоето тяло и твойта душа.

Гарван бавно разтваря крила
и своята песен пее едва.
Вятър рисува сенки в ноща,
луната потъва в тишина.

Тъжен дъжд вали над града,
безмълвно стене в мене сръбтта.
Безсилие лудо обзема плътта -
пленник жалък е то на смъртта.

Нима това бе животът за теб,
нима всичко от днес ще е лед?
Кажи ми как да погледна напред
когато частичка от мен остана със теб! На татко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е едно от любимите ми.Толкова красиво и тъжно.
  • Прочетох го и бих казал,че добре си се справила.Оценката ми е 6.Аз лично нямам забележки и ми допадна като идея и като всичко.Позравления и очаквам скоро нов стих от теб

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...