С мирис на сълзи
душа,
хладен полъх и мирис на самота.
Чаша болка и глътка сълзи -
кристален поглед ме порази.
Видение страшно, безплътна тъга,
горчиви думи изрича смъртта,
оставила тихо свойта следа
върху твоето тяло и твойта душа.
Гарван бавно разтваря крила
и своята песен пее едва.
Вятър рисува сенки в ноща,
луната потъва в тишина.
Тъжен дъжд вали над града,
безмълвно стене в мене сръбтта.
Безсилие лудо обзема плътта -
пленник жалък е то на смъртта.
Нима това бе животът за теб,
нима всичко от днес ще е лед?
Кажи ми как да погледна напред
когато частичка от мен остана със теб! На татко.
© Анонимка All rights reserved.
