Нарисувай ми усмивка слънчогледно засияла - открадни от тънките си устни звънък смях! Във палитрата ти крия срамежливост бяла - оцвети душата ми в най-ярък пъстър цвят!
Заличи тъгата в тихо гаснещите две звезди... Със светулчен пламък запали ме - да горя! Разпилей в ръцете ми от огъня горящ искри, погали ме с топли мисли, цялата трептя...
С нежни багри ме рисувай - призрачно омайна - златокоса... белонога - самодива да приличам. Пеперудено се раждам - пролетно сияйна... Плахо с устни целуни ме, та живот да вдишам!
Омайващо нежно, изящно, истинско!!! По всичко личи, че наистина си изпитвала това желание за близост с лирическия герой на стиха ти! А ако не си - то значи умееш да пишеш повече от вълшебно!!!
Дълбок поклон пред таланта и искрени поздравления!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.