27 ene 2010, 14:03

С-нежно 

  Poesía
541 0 2

С-нежно

Разхвърляна, пилееща като виелица от сняг,

затрупвам спомен, отминал момент красота

с такава безпощадност, че ми е трудно чак

да вярвам, че някога топи се снега.

 

Кристал снежинка - крехка, нежна, ранима,

с доверие падам в чужда, стоплена длан.

И без помен за познатата ледена зима

топя се и се разтичам в любовния плам.

 

Изненадващо различни, нечакани последици,

студът кове с топящата се снежна маса.

Блестящи, огледални, хлъзгави поледици,

в които се блещи изумената "му" гримаса.

 * * *

Върху леда в танц се сипят онези снежинки,

трупат преспи, забравили наранимата крехкост.

Зад прозореца скриват отминали, мили картинки,

безпощадно изграждайки своя сигурна крепост.

 

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Търся се, търся се още... Затова и замлъкнах за малко. Но, имало смисъл. Да прочета твой коментар винаги има смисъл! Благодаря, Борис!
  • Под топящите се снегове, надига глава един кокичен талант! Късничко разринах преспите, но ти си си била там! Радвам се, че си тук... там... не знам, пък и не това е важно- важното е, че си намерила себе си!!!
    И не преставай да се търсиш!!!
Propuestas
: ??:??