27 ene 2010, 14:03

С-нежно

  Poesía
693 0 2

С-нежно

Разхвърляна, пилееща като виелица от сняг,

затрупвам спомен, отминал момент красота

с такава безпощадност, че ми е трудно чак

да вярвам, че някога топи се снега.

 

Кристал снежинка - крехка, нежна, ранима,

с доверие падам в чужда, стоплена длан.

И без помен за познатата ледена зима

топя се и се разтичам в любовния плам.

 

Изненадващо различни, нечакани последици,

студът кове с топящата се снежна маса.

Блестящи, огледални, хлъзгави поледици,

в които се блещи изумената "му" гримаса.

 * * *

Върху леда в танц се сипят онези снежинки,

трупат преспи, забравили наранимата крехкост.

Зад прозореца скриват отминали, мили картинки,

безпощадно изграждайки своя сигурна крепост.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Търся се, търся се още... Затова и замлъкнах за малко. Но, имало смисъл. Да прочета твой коментар винаги има смисъл! Благодаря, Борис!
  • Под топящите се снегове, надига глава един кокичен талант! Късничко разринах преспите, но ти си си била там! Радвам се, че си тук... там... не знам, пък и не това е важно- важното е, че си намерила себе си!!!
    И не преставай да се търсиш!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...