С-нежно
С-нежно
Разхвърляна, пилееща като виелица от сняг,
затрупвам спомен, отминал момент красота
с такава безпощадност, че ми е трудно чак
да вярвам, че някога топи се снега.
Кристал снежинка - крехка, нежна, ранима,
с доверие падам в чужда, стоплена длан.
И без помен за познатата ледена зима
топя се и се разтичам в любовния плам.
Изненадващо различни, нечакани последици,
студът кове с топящата се снежна маса.
Блестящи, огледални, хлъзгави поледици,
в които се блещи изумената "му" гримаса.
* * *
Върху леда в танц се сипят онези снежинки,
трупат преспи, забравили наранимата крехкост.
Зад прозореца скриват отминали, мили картинки,
безпощадно изграждайки своя сигурна крепост.
© Люсил All rights reserved.
Търся се, търся се още... Затова и замлъкнах за малко. Но, имало смисъл. Да прочета твой коментар винаги има смисъл! Благодаря, Борис! 
