16 oct 2007, 8:58

С обич, на Маги

  Poesía
930 0 6

Тихо плаче небето, събрало
облаци от печал и тъга.
Тихо стене сърцето, разбрало,
че угаснала е нечия звезда.

След миг слънцето с усмивка попива
небесната тъга със жарка ръка.
От лъчите си сноп живителен завива
и се ражда в безкрая нова звезда.

Щурчова песен и врабчови трели.
Вик на дете и рев на пантера.
Огън и студ ръцете си вплели.
Смърт и живот - ера, подир ера...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Магенце, и аз си ви обичам много!!!
  • И аз и другите сме с теб,
    с много обич за родината
    където и да си.Обичам те,Нели.
  • да, в безмълвието ми пред творбите й се роди този стих.
    Сърцето ти е голямо, Маги, и се радвам на присъствието си в него!
    Благодаря ви, приятели!!!
    Чрез вас, чрез този сайт, съм си в България!
  • Прекрасно е, и е посветено на прекрасен човек!
  • Благодаря , мила и скъпа Нели!
    Много ме изненада и трогна твоето
    стихотворение, дошло като хубав дар
    в днешния ми красив ден.Целувам те с
    много обич и ти пращам слънчеви
    поздрави от нашия град,тук е лято.
    Жива и здрава да си, приятелко скъпа.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....