neleta (Нели Илиева) neleta (Нели Илиева)
79
16 oct 2007, 8:58

С обич, на Маги

  Poesía
933 0 6

Тихо плаче небето, събрало
облаци от печал и тъга.
Тихо стене сърцето, разбрало,
че угаснала е нечия звезда.

След миг слънцето с усмивка попива
небесната тъга със жарка ръка.
От лъчите си сноп живителен завива
и се ражда в безкрая нова звезда.

Щурчова песен и врабчови трели.
Вик на дете и рев на пантера.
Огън и студ ръцете си вплели.
Смърт и живот - ера, подир ера...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • neleta (Нели Илиева)
    neleta (Нели Илиева)
    Благодаря ти, Магенце, и аз си ви обичам много!!!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    И аз и другите сме с теб,
    с много обич за родината
    където и да си.Обичам те,Нели.
  • neleta (Нели Илиева)
    neleta (Нели Илиева)
    да, в безмълвието ми пред творбите й се роди този стих.
    Сърцето ти е голямо, Маги, и се радвам на присъствието си в него!
    Благодаря ви, приятели!!!
    Чрез вас, чрез този сайт, съм си в България!
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Прекрасно е, и е посветено на прекрасен човек!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Благодаря , мила и скъпа Нели!
    Много ме изненада и трогна твоето
    стихотворение, дошло като хубав дар
    в днешния ми красив ден.Целувам те с
    много обич и ти пращам слънчеви
    поздрави от нашия град,тук е лято.
    Жива и здрава да си, приятелко скъпа.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0