13 feb 2011, 20:14

С очите на мъж

  Poesía
1.3K 0 18

Моя любов закъсняла, нечакана,
пристигнала тихо на пръсти,
като чиста сълза неизплакана,
в душата ми ти се прекръсти.

Моя любов закъсняла, нечакана,
откъсната от залезите на деня,
търпеливо аз съм те дочакала,
ровейки за въгленче из пепелта.

Моя любов закъсняла, нечакана,
малко самотна и есенно тъжна,
като стаена молитва неказана,
прегръщаш се с мен, да не зъзна.

Моя любов закъсняла, нечакана,
в мъглата прокрадващ се лъч,
гледаш към мене със нежност,
синьо, по детски, с очите на мъж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...