Обичах да нощувам сам в гората.
Наклаждах хубав огън край реката,
и за постеля папрат накосил,
връз нея метнал топло одеяло,
загърбил грижи всякакви изцяло,
замаян от цъфтежа на тревите
и ласкавата песен на щурците,
лежах, в звездите поглед устремил.
Веднъж,
тъй както си лежах и си блуждаех,
и както винаги - за нещо си мечтаех,
внезапно трепнах от уплашен писък ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse