С последни дни на лятото в Несебър,
очакваш октомврийски мъж...
Дъждът върху скалите е приседнал,
от времето се скрил - един и същ.
И заедно поглеждат към вълните
на бурното и яростно море.
То тласка ги към суши неоткрити,
зарича ги, че там ще са добре.
Дали ще има кой да му повярва?
Дъждът е символът на есента.
Мъжът готов е думи да дарява
на някаква отчаяна жена.
Слова, в които има го Несебър
и слънцето, и чайкиния зов.
Едно море, което да погребва
след лятото голямата любов.
© Елия Todos los derechos reservados