Sep 18, 2022, 10:18 PM

С последни дни на лятото в Несебър

  Poetry » Love
686 1 4

С последни дни на лятото в Несебър,
очакваш октомврийски мъж...
Дъждът върху скалите е приседнал,
от времето се скрил - един и същ.
И заедно поглеждат към вълните
на бурното и яростно море.
То тласка ги към суши неоткрити,
зарича ги, че там ще са добре.
Дали ще има кой да му повярва?
Дъждът е символът на есента.
Мъжът готов е думи да дарява
на някаква отчаяна жена.
Слова, в които има го Несебър
и слънцето, и чайкиния зов.
Едно море, което да погребва
след лятото голямата любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, приятели!
  • Лятото - сезонът на любовта. Есента -на тъгата и разделите. Хареса ми!
  • Всесезонни са думите на мъжете и ...
    вярата на жените, )))
    Поздрави!
    Успех!
  • Дар от думи. Май само това мъжете могат да дарят. Ехо от звън на погребана любов. Хареса ми.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...