С последните лъчи...

Обичам живота, дори и мрачен,

обичам звездите и черната нощ,

обичам, дори когато спомен ужасен

нахлуе неканен, глух и бос.

Обичам, дори когато притихнал,

стоиш отсреща ням и красив.

Обичам, когато сърцето препуска,

като вятър отнесен със бурни вълни.

Сърцето препуска свирепо,

утихнал и мрачен заспива денят.

Обичам, дори когато звездите в небето

изпращат те с  последните лъчи.