С последните лъчи...

2 jun 2012, 10:29

Poesía » De amor

452 0 0

Обичам живота, дори и мрачен,

обичам звездите и черната нощ,

обичам, дори когато спомен ужасен

нахлуе неканен, глух и бос.

Обичам, дори когато притихнал,

стоиш отсреща ням и красив.

Обичам, когато сърцето препуска,

като вятър отнесен със бурни вълни.

Сърцето препуска свирепо,

утихнал и мрачен заспива денят.

Обичам, дори когато звездите в небето

изпращат те с последните лъчи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.