Jun 2, 2012, 10:29 AM

С последните лъчи... 

  Poetry » Love
460 0 0

Обичам живота, дори и мрачен,

обичам звездите и черната нощ,

обичам, дори когато спомен ужасен

нахлуе неканен, глух и бос.

 

Обичам, дори когато притихнал,

стоиш отсреща ням и красив.

Обичам, когато сърцето препуска,

като вятър отнесен със бурни вълни.

 

Сърцето препуска свирепо,

утихнал и мрачен заспива денят.

Обичам, дори когато звездите в небето

изпращат те с  последните лъчи.

 

© Атанаска Чочкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??