С последните лъчи...
Обичам живота, дори и мрачен,
обичам звездите и черната нощ,
обичам, дори когато спомен ужасен
нахлуе неканен, глух и бос.
Обичам, дори когато притихнал,
стоиш отсреща ням и красив.
Обичам, когато сърцето препуска,
като вятър отнесен със бурни вълни.
Сърцето препуска свирепо,
утихнал и мрачен заспива денят.
Обичам, дори когато звездите в небето
изпращат те с последните лъчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанаска Чочкова Всички права запазени
