11 feb 2007, 0:34

С Р Е Щ А

  Poesía
824 0 5

По улицата се разхождаха

Началото и Старостта.

Но колкото различни да изглеждаха

те никога не си признаха,

че именно по този земен път

Началото към Старостта вървеше,

а тя пък беше тръгнала от там.

Когато предстоеше да се срещнат

самият път така се бе погрижил

да не притесни Началото

от бръчки и тревоги,

а Старостта

от пъстри недействителни мечти,

че сам се скъсваше на две

и се превръщаше

в стремглаво спускане за Старостта,

а за Началото

във бавно уморително доказване.

Увлечени в промените на скоростта си

 те никога не се познаха истински,

а бяха слушали един за друг.

Какво пък? По-добре!

Нали, когато старостта достигне края,

 ще се превърне във Начало

 и ще поеме път към себе си,

но в други измерения?...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен и замислящ стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Самия факт,че стихотворението кара да ми се предлага друг финал значи буди размисъл.Аз тоя си финал не го давам !Извинявай-Мойсей!
  • Да, всеки край е едно ново начало...до безкрай!
    Браво, Вальо!
  • Предлагам ти друг финал:

    Когато Старостта достигне края,
    ще си спомни за началото,
    за да стигне в този миг до себе си,
    осмисляйки житейското си измерение.
  • Едва ли такава среща е възможна!!! Поздрави, Вальо!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...