11 feb 2007, 0:34

С Р Е Щ А

  Poesía
820 0 5

По улицата се разхождаха

Началото и Старостта.

Но колкото различни да изглеждаха

те никога не си признаха,

че именно по този земен път

Началото към Старостта вървеше,

а тя пък беше тръгнала от там.

Когато предстоеше да се срещнат

самият път така се бе погрижил

да не притесни Началото

от бръчки и тревоги,

а Старостта

от пъстри недействителни мечти,

че сам се скъсваше на две

и се превръщаше

в стремглаво спускане за Старостта,

а за Началото

във бавно уморително доказване.

Увлечени в промените на скоростта си

 те никога не се познаха истински,

а бяха слушали един за друг.

Какво пък? По-добре!

Нали, когато старостта достигне края,

 ще се превърне във Начало

 и ще поеме път към себе си,

но в други измерения?...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен и замислящ стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Самия факт,че стихотворението кара да ми се предлага друг финал значи буди размисъл.Аз тоя си финал не го давам !Извинявай-Мойсей!
  • Да, всеки край е едно ново начало...до безкрай!
    Браво, Вальо!
  • Предлагам ти друг финал:

    Когато Старостта достигне края,
    ще си спомни за началото,
    за да стигне в този миг до себе си,
    осмисляйки житейското си измерение.
  • Едва ли такава среща е възможна!!! Поздрави, Вальо!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...