valiordanov (Валентин Йорданов)
1825 1469
11 feb 2007, 0:34

С Р Е Щ А 

  Poesía
698 0 5

По улицата се разхождаха

Началото и Старостта.

Но колкото различни да изглеждаха

те никога не си признаха,

че именно по този земен път

Началото към Старостта вървеше,

а тя пък беше тръгнала от там.

Когато предстоеше да се срещнат

самият път така се бе погрижил

да не притесни Началото

от бръчки и тревоги,

а Старостта

от пъстри недействителни мечти,

че сам се скъсваше на две

и се превръщаше

в стремглаво спускане за Старостта,

а за Началото

във бавно уморително доказване.

Увлечени в промените на скоростта си

 те никога не се познаха истински,

а бяха слушали един за друг.

Какво пък? По-добре!

Нали, когато старостта достигне края,

 ще се превърне във Начало

 и ще поеме път към себе си,

но в други измерения?...

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересен и замислящ стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Самия факт,че стихотворението кара да ми се предлага друг финал значи буди размисъл.Аз тоя си финал не го давам !Извинявай-Мойсей!
  • Да, всеки край е едно ново начало...до безкрай!
    Браво, Вальо!
  • Предлагам ти друг финал:

    Когато Старостта достигне края,
    ще си спомни за началото,
    за да стигне в този миг до себе си,
    осмисляйки житейското си измерение.
  • Едва ли такава среща е възможна!!! Поздрави, Вальо!!!
Propuestas
: ??:??