11 mar 2010, 22:30

С-Т-И-Х-О-Т-В-О-Р-Е-Н-И-Е

  Poesía » Otra
831 0 1

                                                    С-Т-И-Х-О-Т-В-О-Р-Е-Н-И-Е

 

Не са за мен тези,
които разполагат само със свойта красота.
Не разбират, че ще избледнее тя.
Не знаят ли, че ще се събудят в ден прекрасен като този
и ще разберат, че със едничкото си качество не разполагат?
Иска ми се да имах смелостта да имам тази сила,
за да им покажа как стоят нещата.
Неразбиращи, че от подигравките понякога боли,
те продължават гордо по улицата да вървят.
С престорената си усмивка и елегантната походка
надскачат свойта сянка.
Вярвайки в опасния си чар и изключителни умения,
мислят, че ще преуспеят те.
Но не виждат,
че като снежинки в снежнобяла зимна нощ
са те в мойте очи.
Те са толкова студени
и тяхната красота чезне прекалено бързо,
за да бъде оценен чарът само на една.
Радвам се, че не се вписвам в тази общност
.

Не искам да бъда поредната кукла в тяхната колекция.
Ето, помолиха ме да изкажа своето мнение,
сега разкрих част от душата си в това стихотворение.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Привидение Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...