С-Т-И-Х-О-Т-В-О-Р-Е-Н-И-Е

Не са за мен тези,
които разполагат само със свойта красота.
Не разбират, че ще избледнее тя.
Не знаят ли, че ще се събудят в ден прекрасен като този
и ще разберат, че със едничкото си качество не разполагат?
Иска ми се да имах смелостта да имам тази сила,
за да им покажа как стоят нещата.
Неразбиращи, че от подигравките понякога боли,
те продължават гордо по улицата да вървят.
С престорената си усмивка и елегантната походка
надскачат свойта сянка.
Вярвайки в опасния си чар и изключителни умения,
мислят, че ще преуспеят те.
Но не виждат,
че като снежинки в снежнобяла зимна нощ
са те в мойте очи.
Те са толкова студени
и тяхната красота чезне прекалено бързо,
за да бъде оценен чарът само на една.
Радвам се, че не се вписвам в тази общност .
Не искам да бъда поредната кукла в тяхната колекция.
Ето, помолиха ме да изкажа своето мнение,
сега разкрих част от душата си в това стихотворение.