5 feb 2007, 0:34

С Т Р А Х

  Poesía
799 0 8

Страх ме е -                          

от глухотата на славея,

от топлината на зимата,

от мълчанието на мъртвите,

страхувам се от безпътици.

 

Страх ме е -

от близоста на хоризонта,

от далечината на истината,

от греха на безгрешните,

страхувам се от проблясъци.

 

Страх ме е -

от пожара в тинята

от белотата на дантелата

от тъмнината на пръстта,

страхувам се от плиткото.

 

Страх ме е от себе си!

Отивам да се победя!

Безстрашните са мъртви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще ти подаря един цитат от мой стих:
    "Не се страхува само глупавия
    и няма жив човек да не греши."

    Поздрави, Вальо!!!
  • Най-трудната битка е тази със самия себе си!Е, какво - успя ли да се победиш?!
  • "Страх ме е -
    от близоста на хоризонта,
    от далечината на истината,
    от греха на безгрешните,"
    И аз се страхувам точно от това, така, че не си сам!
    Страховете ни правят по-силни, а ти си силен, вярвам го!

  • Ще се победиш, уверена съм!
    Поздрави!
  • В битката побеждава не безстрашният, а този, който е достатъчно смел да си признае, че изпитва страх. Страхът е човешко качество. Бъди човек!
    Поздрави, Вальо!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...