Аз помня - с теб, Луна, душата ми проплака.
Избрала бе към Слънцето да тича.
Със златните си нишки звездопадът в мрака
ме учеше какво е да обичам.
Разбрах, че топлите очи са ми портали,
а блудното сърце през тях минава.
И в огън орбити кафяви оцеляват,
а аз в градина лунна разцъфтявам.
И нека устните ти страстни ме раняват,
по мене впили жадна неизбежност,
защото ти си женското начало
и крехка болка, но с родилна нежност. ...