Когато е тъжно небето над мен 

и дъжд пороен почне да вали, 

когато е мрачно, макар че е ден, 

тогава ти ме потърси. 

Изгубена някъде, може би в мрака, 

може би боса, във локви и кал, 

ще стоя и тебе ще чакам, 

с много любов и със много печал. 

И ако все пак ме откриеш

сред бурята силна и страшна, 

ако любовта отново преоткриеш

насред тази улица прашна. 

Аз в този миг ще те прегърна, 

ще те целуна, както преди, 

без да се замисля с тебе ще тръгна, 

само ела и с теб ме вземи!