Когато е тъжно небето над мен
и дъжд пороен почне да вали,
когато е мрачно, макар че е ден,
тогава ти ме потърси.
Изгубена някъде, може би в мрака,
може би боса, във локви и кал,
ще стоя и тебе ще чакам,
с много любов и със много печал.
И ако все пак ме откриеш
сред бурята силна и страшна,
ако любовта отново преоткриеш
насред тази улица прашна.
Аз в този миг ще те прегърна,
ще те целуна, както преди,
без да се замисля с тебе ще тръгна,
само ела и с теб ме вземи!
© Нина Захариева Всички права запазени