30 abr 2014, 21:06  

С тебе да живея всичко...

  Poesía
508 0 4

Вече знаеш тайните дълбоко в мен,
споделяш ми, че казва ти ги малко птиче,
но почувствах, че за друга съм сега роден,
за истинско, прекрасното в съня момиче.

Как разпалва пламъка от стръкче тлен,
тъй ще види колко мога да я пак обичам,
щом попадам в нейния вълшебен плен
и смело до смъртта си във любов се вричам.

Даже чакам онзи безвъзвратен ден,
в който вярвам, че Създателя във нас се стича,
тя прощава ми, затуй че бях студен,
днес умирам с нея да живея всичко!











¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...