С тихо творение
906
0
0
Не си тръгвай от мен, небе,
като изящен апокалипсис
отляво хиляди атоми зреят.
На гилотината на любовта
ще прогледна,
ще забравя всички мои
изрядни привички,
фантомните илюзии също.
Ще се науча да живея и без теб –
от толкова взиране нагоре
отдавна и аз се превърнах в небе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Атанасова Todos los derechos reservados
