Mar 31, 2018, 7:54 PM  

С тихо творение 

  Poetry » Other
723 0 0
Не си тръгвай от мен, небе,
като изящен апокалипсис
отляво хиляди атоми зреят.
На гилотината на любовта
ще прогледна,
ще забравя всички мои
изрядни привички,
фантомните илюзии също.
Ще се науча да живея и без теб –
от толкова взиране нагоре
отдавна и аз се превърнах в небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??