С тихо творение
907
0
0
Не си тръгвай от мен, небе,
като изящен апокалипсис
отляво хиляди атоми зреят.
На гилотината на любовта
ще прогледна,
ще забравя всички мои
изрядни привички,
фантомните илюзии също.
Ще се науча да живея и без теб –
от толкова взиране нагоре
отдавна и аз се превърнах в небе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Атанасова Все права защищены
