B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
17 ago 2010, 23:14

с.ТихоТворение 

  Poesía
1451 0 49

с.ТихоТворение

 

Когато вървя по пътя задъхан,

се чувствам до смърт уморен…

Откритият свят е окъсан и стъпкан

от някой, преминал пред мен… !

                        

                          *

 

Не бързам- нощ е, лъха ми на сън-

е, може и да закъснея… ще поспя.

По- тайнствено е да не съм навън,

където често спирам да летя.

 

Щастливец! Гост съм на една планета,

с коларски пътища… забутани селца.

Светлинно чужд, далеч от градовете

с годините фалшива светлина.

 

И пак съм малък… коленете в рани

със кални струи по босите крака,

като че ли… безгрижно опикани,

безсрамно бягащи от фалш и суета.

 

Далеч, далеч от правилата луди-

топуркам по прахта на толкоз хора,

подгонил вятъра- улавям пеперуди,

забравил, как умира се в умора.

 

               *          *          *

 

Погребахме селата си в мълчание...

със димна примка ще обесим градовете!

На кръст от ножици разпънато съзнание,

с нелепи сутрини подрязва ни крилете!

 

 

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз благодаря, Светла, винаги си добре дошла!
  • Върна ми много детски спомени...!Благодаря поете...
  • Добре дошъл на село, Илко, сполай ти за добрите думи!
  • Здравей, Боро!

    Чуствам се така обран...
    кат плашило сред бустан!
  • Разкошен стих, човече! Не го бях прочел вчера....
    Този свят, е светът от който сме избягали, за да се върнем отново...
    Лошото е наистина, че той ще загине, толкова е крехък... тракторите, отнасящи последните останки на градовете ще минат и дори без да искат ще го довършат в пепелища... а можеше да е толкова хубаво - пълно с малини, зайци, нощни огньове и овощни градини... Добро утро!
  • Благодаря, Маги- значат много за мен!
  • моите почитания, Борис...
  • Я-яааа, кой ми маха... Андромаха! Обявил съм война на белите риби в язовир Искър! Ловя ги и пълня Фейсбука с техни снимки, но специално за теб утре ще пусна една... не, не риба, а творба!
  • Благодаря ти уважаема, Люсил, за аплодисментите и коментара мил!
  • Вече имах удоволствието да прочета този стих! И от тук - моите почитания и аплодисменти, Борис!
  • Благодаря ви, Петя и Андрина! Тихата скръб е смъртта на поета... селянина отдавна умря, но селското в мен още живее! Обичам тишината... стига да не е вечна, но пустотата си е за пустинята. Селата около Самоков са живи и не са ме вдъхновили за този стих. Коренът ми е от северна България и там далеч не е така, а още по-страшно е, че има вече... села-призраци.
  • "Погребахме селата си в мълчание..."

    Не зная дали имаш престава за какво и колко мълчание става дума или е само метафора в стиха ти. Това лято доста попътувах във връзка с работата си, кръстосах почти цяла България и... мълчанието е страшно...
  • Заглавието ме порази, а последният стих-срази!Преди два дни си дойдох от България...
    Браво, Борисе!Дълбок поклон пред сърцето и духа ти!
  • Ася, Росица, Виктор и Мариан, благодаря ви! Карате ме да се чувствам пръв на село, а не последен в града!
  • Нямам думи за коментар, Боби...
    УНИКАЛНО !!!
    Бъди.
  • "Далеч, далеч от правилата луди-
    топуркам по прахта на толкоз хора,
    подгонил вятъра- улавям пеперуди,
    забравил, как умира се в умора."

    Благодаря за удоволствието!
  • Погребахме селата си в мълчание...
    със димна примка ще обесим градовете!
    На кръст от ножици разпънато съзнание,
    с нелепи сутрини подрязва ни крилете!

    Невероятен стих! Мъдър и талантлив си,Борис!Аплодисменти!
  • Най-тъжното е, че е истина!
  • Тъжно е, Боре, много!
  • Благодаря, Агапея, радвам се, че слушаш като пея!
    Привет и на теб момко талантливи!
    Арихо ти си най противоречивата личност в междугалактическата история- хем оправдаваш извънземното ни правителство (че не било от Тау), все едно, но със сигурност не е от Земята... хем виниш мора по "нашите" т.е. вашите земи! Аз мога да отговоря на себе си, но едва ли бих се наел да отговарям вместо виновниците! Така, че риторизма ми би бил излишен и оставам на туризъм!
  • Погребахме селата си в мълчание...
    със димна примка ще обесим градовете!
    На кръст от ножици разпънато съзнание,
    с нелепи сутрини подрязва ни крилете!

    Какво мога да кажа! Невероятен стих!
  • Тежко е да знаеш, че прелестите на родната ти страна тлеят в забрава и унищожение! Радвам се за инициативата да го напишеш! Поздрав!
  • Благодаря ви, Весела, Петя и Елена, някога археолозите ще констатират разравяйки селата:- Български гробници от периода на великата финансова криза... но хората ги няма, неизвестно защо са избрали да бъдат погребани в градовете! Шегувам се, ей... ама има известна доза истина!
  • Прекрасно е ПОЕТЕ!!!
  • "Погребахме селата си в мълчание...
    със димна примка ще обесим градовете!
    На кръст от ножици разпънато съзнание,
    с нелепи сутрини подрязва ни крилете!"
    Радвам се всеки път като ни дадеш възможност да те четем!
    А от стиха ти ми загорча!Сърдечни поздрави!

  • Тихо прочетох...
  • Брей, цяло село се е събрало на мегдана, Арихо, Любо, Ронда, Валентин, Наталия, Светлана, Марина, Искра, Водолея, Джейни, Вилдан, Живка, Ваня, Мариан, Неделина, Селвер, Галина, Лиляна, Ради, Дорика, Стеляна, Белла, Ивон, Сеси, Иван, Татяна, Дочка- добре сте ми дошли! Благодаря ви за подкрепата, уважаеми съселяни!
  • "Погребахме селата си в мълчание...

    със димна примка ще обесим градовете!"

    !!!
    Но ще запазим съкровено място-
    в съня на ъгъла,до кладенеца хладен.
    Крачета боси ще препускат прашни
    след пеперудите,които изтървахме ...

    Тази носталгия стяга за гърлото и стреля по невинните.Благодаря за емоцията.
  • Заглавието е толкова сладко, как ти хрумна? Преди мен са казали почти всичко. Поздравления!
  • !!!!!!
  • Поздравления! Винаги те чета с удоволствие!
  • "подгонил вятъра- улавям пеперуди,
    забравил, как умира се в умора." Поздавления, Борко! С правила не се живее! Само така!
  • Стихът ти се лее. Стана ми мъчно за онези селца, в които растяхме на воля в детството си, където късъхме от градината и ядяхме чисти плодове и зеленчуци, където и нравите и отношенията между хората бяха чисти и наивни. Поздрав за стихотворението ти!
  • Реалността е фалшива. Мечтите са истински.
  • как имам нужда да се откъсна от съвременния град, да мина по онези прашни пътища от моето детство...да видя отрупаното със звезди небе и мнооогото светулки! Аромата на селото...Усетих го с този стих ! Въздейства ми положително и замислящо!
    Поздравявам те !
  • Поздрав за за мъдрия и прекрасен стих!Прочетох с удоволствие!
  • Страхотно с.ТихоТворение
  • "Погребахме селата си в мълчание...
    със димна примка ще обесим градовете!"

    Колко вярно! Поздравления за стиха и оригиналното заглавие!
  • "Далеч, далеч от правилата луди-

    топуркам по прахта на толкоз хора,

    подгонил вятъра- улавям пеперуди,

    забравил, как умира се в умора."
    В това е истината!
    Поздрав!
  • "Далеч, далеч от правилата луди-
    топуркам по прахта на толкоз хора,
    подгонил вятъра- улавям пеперуди,
    забравил, как умира се в умора." ... Ето това ме върна в безгрижните години на детството и ми стана по-леко. А посланието ти е актуално и ясно. Поздрав!
  • !!!
  • !!!Актуално!!!
  • с.ТихоТворение...Възхитена съм, как хубаво си го измислил!!!
  • Прекрасно е!
  • Това творение....нямам думи....и са излишни!!!Поздрав Стихоплетецо мъдър!!!
  • Благодаря ви, Нина, Веси, Мария и Плами, село Тихо Творение си е едно съвсем обикновенно стихотворение и е астрономически разположено на планетата "Откровения"- намираща се между планетите "Реалност" и "Измислена", но притежаваща собствено гравитационно поле!
  • Поздрав за стиха, Самоковецо!
  • Специален поздрав за последния куплет! Звучи като житейска синтенция!
  • Харесах..особено последния куплет!
Propuestas
: ??:??