с.ТихоТворение
с.ТихоТворение
Когато вървя по пътя задъхан,
се чувствам до смърт уморен…
Откритият свят е окъсан и стъпкан
от някой, преминал пред мен… !
*
Не бързам- нощ е, лъха ми на сън-
е, може и да закъснея… ще поспя.
По- тайнствено е да не съм навън,
където често спирам да летя.
Щастливец! Гост съм на една планета,
с коларски пътища… забутани селца.
Светлинно чужд, далеч от градовете
с годините фалшива светлина.
И пак съм малък… коленете в рани
със кални струи по босите крака,
като че ли… безгрижно опикани,
безсрамно бягащи от фалш и суета.
Далеч, далеч от правилата луди-
топуркам по прахта на толкоз хора,
подгонил вятъра- улавям пеперуди,
забравил, как умира се в умора.
* * *
Погребахме селата си в мълчание...
със димна примка ще обесим градовете!
На кръст от ножици разпънато съзнание,
с нелепи сутрини подрязва ни крилете!
© Борис Борисов All rights reserved.
