С това да си отида
Наранени пеперудени крила,
разсипани
боите на дъгата
златистото на слънцето
зацапаха.
Удавена реката
в мътни бързеи.
Помръкна светлината
в окото на щурец,
Надраска
сетивата
до кръв
опънатата струна -
фалшиви тонове
агония
или ирония.
А слънчевите зайчета се втурнаха
изплашени
да скрият топлината
на падащ лист,
целунат от кафявото
на мъдростта -
непомъдряла.
Сребриста нишка
нейде зад челото
и спомени за пролет.
До живот...
С това да си отида
разсипани
боите на дъгата
златистото на слънцето
зацапаха.
Удавена реката
в мътни бързеи.
Помръкна светлината
в окото на щурец,
Надраска
сетивата
до кръв
опънатата струна -
фалшиви тонове
агония
или ирония.
А слънчевите зайчета се втурнаха
изплашени
да скрият топлината
на падащ лист,
целунат от кафявото
на мъдростта -
непомъдряла.
Сребриста нишка
нейде зад челото
и спомени за пролет.
До живот...
С това да си отида
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Добрева Todos los derechos reservados
