14 sept 2007, 19:39

С усмивка за моята смърт

Poesía

945 0 22

С устремените стъпки на времето,в този чужд, тенекиен живот,аз пътувам на гърба си със бремето,като рамка на мой некролог!Ето снимката! Май се усмихваи намигва ехидно с око.Как така? Как така ми се случиаз напред, всички вие след мен!?Засвирете ми, вий, музикантии не спирайте таз тъжна свирня.Аз обичам траурни песни,но ви моля, не пейте сега!Запалете за мен по цигараи разлейте горчиво кафе.Не забравяйте стихове старипо един от вас да чете!А балоните? Кой ги забрави?Сини, розови, цветни в лила!Аз пътувам, еех, че е хубаво,там, към пълния свят с чудеса!И от свила венци да се вият,рози черни на ревер да висят,аз съм с вас, дори и понесенакъм добрия, небесен живот!

Провокирано за публикация от Феникс

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Не мога да коментирам този стих,Ани,....невъзможно ми е ,...как се коментира-нямам думи,..ИЗТРЪПНАХ!!

2008-11-07T10:26:12+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

знаеш ли?
много ме развълнува...

в моя филм за майка ми
тя намига с око от снимката на гроба.

а ти...от некролога.

Как се усещаме!
И се докосваме...

благодаря ти!
Прекрасен стих си написала...
А за Смъртта се пише трудно.

2007-09-17T22:06:37+03:00
феникс (Светльо Златанов)

Ти си много смела, Ани! Да напишеш този стих! Браво! За съжаление сме се родили поне с 1000 години по-рано и всички ни чака тази среща.Сега на мен ми се размина, но докторите се учудват, че главата ми е излязла по-здрава от асфалта! Явно Феникс е изкарал късмет със злополучното приземяване. Но и аз ще напиша нещо за тази среща със смъртта! Поздрави!

2007-09-17T20:11:51+03:00
Лиана (Галина)

Душата ми потръпна!Много силно!!!!!Поздрав и прегръдки!

2007-09-16T08:30:42+03:00
Aneta_kz (Анета)

Благодаря на всички за коментарите!
Благодаря на всички които го прочетоха!
Поздрави и прегръдки от мен!

2007-09-15T20:53:55+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0