14 сент. 2007 г., 19:39

С усмивка за моята смърт

948 0 22
С устремените стъпки на времето,в този чужд, тенекиен живот,аз пътувам на гърба си със бремето,като рамка на мой некролог!Ето снимката! Май се усмихваи намигва ехидно с око.Как така? Как така ми се случиаз напред, всички вие след мен!?Засвирете ми, вий, музикантии не спирайте таз тъжна свирня.Аз обичам траурни песни,но ви моля, не пейте сега!Запалете за мен по цигараи разлейте горчиво кафе.Не забравяйте стихове старипо един от вас да чете!А балоните? Кой ги забрави?Сини, розови, цветни в лила!Аз пътувам, еех, че е хубаво,там, към пълния свят с чудеса!И от свила венци да се вият,рози черни на ревер да висят,аз съм с вас, дори и понесенакъм добрия, небесен живот!


Провокирано за публикация от Феникс

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да коментирам този стих,Ани,....невъзможно ми е ,...как се коментира-нямам думи,..ИЗТРЪПНАХ!!
  • знаеш ли?
    много ме развълнува...

    в моя филм за майка ми
    тя намига с око от снимката на гроба.

    а ти...от некролога.

    Как се усещаме!
    И се докосваме...

    благодаря ти!
    Прекрасен стих си написала...
    А за Смъртта се пише трудно.
  • Ти си много смела, Ани! Да напишеш този стих! Браво! За съжаление сме се родили поне с 1000 години по-рано и всички ни чака тази среща.Сега на мен ми се размина, но докторите се учудват, че главата ми е излязла по-здрава от асфалта! Явно Феникс е изкарал късмет със злополучното приземяване. Но и аз ще напиша нещо за тази среща със смъртта! Поздрави!
  • Душата ми потръпна!Много силно!!!!!Поздрав и прегръдки!
  • Благодаря на всички за коментарите!
    Благодаря на всички които го прочетоха!
    Поздрави и прегръдки от мен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...