Sep 14, 2007, 7:39 PM

С усмивка за моята смърт

  Poetry
949 0 22
С устремените стъпки на времето,в този чужд, тенекиен живот,аз пътувам на гърба си със бремето,като рамка на мой некролог!Ето снимката! Май се усмихваи намигва ехидно с око.Как така? Как така ми се случиаз напред, всички вие след мен!?Засвирете ми, вий, музикантии не спирайте таз тъжна свирня.Аз обичам траурни песни,но ви моля, не пейте сега!Запалете за мен по цигараи разлейте горчиво кафе.Не забравяйте стихове старипо един от вас да чете!А балоните? Кой ги забрави?Сини, розови, цветни в лила!Аз пътувам, еех, че е хубаво,там, към пълния свят с чудеса!И от свила венци да се вият,рози черни на ревер да висят,аз съм с вас, дори и понесенакъм добрия, небесен живот!


Провокирано за публикация от Феникс

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не мога да коментирам този стих,Ани,....невъзможно ми е ,...как се коментира-нямам думи,..ИЗТРЪПНАХ!!
  • знаеш ли?
    много ме развълнува...

    в моя филм за майка ми
    тя намига с око от снимката на гроба.

    а ти...от некролога.

    Как се усещаме!
    И се докосваме...

    благодаря ти!
    Прекрасен стих си написала...
    А за Смъртта се пише трудно.
  • Ти си много смела, Ани! Да напишеш този стих! Браво! За съжаление сме се родили поне с 1000 години по-рано и всички ни чака тази среща.Сега на мен ми се размина, но докторите се учудват, че главата ми е излязла по-здрава от асфалта! Явно Феникс е изкарал късмет със злополучното приземяване. Но и аз ще напиша нещо за тази среща със смъртта! Поздрави!
  • Душата ми потръпна!Много силно!!!!!Поздрав и прегръдки!
  • Благодаря на всички за коментарите!
    Благодаря на всички които го прочетоха!
    Поздрави и прегръдки от мен!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...