1 ago 2010, 19:17

С вкус на бадеми

  Poesía » Otra
1.1K 1 28

Надроби ли Съдбата

в паничката твоите дни,

не преглъщай смирено

отровата с вкус на бадеми.

Изхвърли зад гърба,

удари със юмрук и стани,

за да грабнеш завинаги

своя остатък от враме.

Покажи и на тази

развратна милейди Съдба,

че си тук не за нейните

смешни и жалки капризи.

Нека изгрев да пази

от лошите хора гърба.

Срещу нея тръгни,

но със смелост и стъпки прецизни.

Като види, че ти си

забравил послушния нрав

на брега на душата,

която сега се разлива,

а мечтата в живота

с целта си превръщаш във сплав,

ще предложи на друг тя

паничка с отровното сиво.

И забравил дори

за гощавката с вкус на бадем,

на трапеза ще сядаш

със слънце до дясно коляно.

Смелостта да живееш

превръщай в съдба и кадем,

за да греят в очите

на дните ти цветни поляни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Петя, получаваш едно закъсняло с девет години благодаря! ❤️
  • И забравил дори
    за гощавката с вкус на бадем,
    на трапеза ще сядаш
    със слънце до дясно коляно.

    О, страхотен стих!
    Удоволствието е за мен, Мария!!!
  • Люси, видях сега коментара ти и те моля да ме извиниш, че не ти отговорих навреме! И за мен любовта се отъждествява със слънцето,
    но в този случай то символизира и най-висшата Божа сила.
    Радва ме това, че четеш и анализираш! Идвай пак!
  • Красив стих, всеки заслужава да сяда на трапезата със слънцето на дясно коляно, важното е да има смелостта да го пожелае, ти си имала смелостта да го повярваш и да го напишеш, поздрави за което Само че незнам с какво свързваш Слънцето? Какво е то за теб? За мен олицетворява любов..
  • Благодаря ти, Лили! Аз наистина съм непоправим оптимист, но животът ми ограби част от вярата.Остава като героинята си да ударя с юмрук,
    докато все още мога да грабна своя остатък от време.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....