1 ago 2010, 19:17

С вкус на бадеми

  Poesía » Otra
1.1K 1 28

Надроби ли Съдбата

в паничката твоите дни,

не преглъщай смирено

отровата с вкус на бадеми.

Изхвърли зад гърба,

удари със юмрук и стани,

за да грабнеш завинаги

своя остатък от враме.

Покажи и на тази

развратна милейди Съдба,

че си тук не за нейните

смешни и жалки капризи.

Нека изгрев да пази

от лошите хора гърба.

Срещу нея тръгни,

но със смелост и стъпки прецизни.

Като види, че ти си

забравил послушния нрав

на брега на душата,

която сега се разлива,

а мечтата в живота

с целта си превръщаш във сплав,

ще предложи на друг тя

паничка с отровното сиво.

И забравил дори

за гощавката с вкус на бадем,

на трапеза ще сядаш

със слънце до дясно коляно.

Смелостта да живееш

превръщай в съдба и кадем,

за да греят в очите

на дните ти цветни поляни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Петя, получаваш едно закъсняло с девет години благодаря! ❤️
  • И забравил дори
    за гощавката с вкус на бадем,
    на трапеза ще сядаш
    със слънце до дясно коляно.

    О, страхотен стих!
    Удоволствието е за мен, Мария!!!
  • Люси, видях сега коментара ти и те моля да ме извиниш, че не ти отговорих навреме! И за мен любовта се отъждествява със слънцето,
    но в този случай то символизира и най-висшата Божа сила.
    Радва ме това, че четеш и анализираш! Идвай пак!
  • Красив стих, всеки заслужава да сяда на трапезата със слънцето на дясно коляно, важното е да има смелостта да го пожелае, ти си имала смелостта да го повярваш и да го напишеш, поздрави за което Само че незнам с какво свързваш Слънцето? Какво е то за теб? За мен олицетворява любов..
  • Благодаря ти, Лили! Аз наистина съм непоправим оптимист, но животът ми ограби част от вярата.Остава като героинята си да ударя с юмрук,
    докато все още мога да грабна своя остатък от време.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...