1.08.2010 г., 19:17

С вкус на бадеми

1.1K 1 28

Надроби ли Съдбата

в паничката твоите дни,

не преглъщай смирено

отровата с вкус на бадеми.

Изхвърли зад гърба,

удари със юмрук и стани,

за да грабнеш завинаги

своя остатък от враме.

Покажи и на тази

развратна милейди Съдба,

че си тук не за нейните

смешни и жалки капризи.

Нека изгрев да пази

от лошите хора гърба.

Срещу нея тръгни,

но със смелост и стъпки прецизни.

Като види, че ти си

забравил послушния нрав

на брега на душата,

която сега се разлива,

а мечтата в живота

с целта си превръщаш във сплав,

ще предложи на друг тя

паничка с отровното сиво.

И забравил дори

за гощавката с вкус на бадем,

на трапеза ще сядаш

със слънце до дясно коляно.

Смелостта да живееш

превръщай в съдба и кадем,

за да греят в очите

на дните ти цветни поляни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петя, получаваш едно закъсняло с девет години благодаря! ❤️
  • И забравил дори
    за гощавката с вкус на бадем,
    на трапеза ще сядаш
    със слънце до дясно коляно.

    О, страхотен стих!
    Удоволствието е за мен, Мария!!!
  • Люси, видях сега коментара ти и те моля да ме извиниш, че не ти отговорих навреме! И за мен любовта се отъждествява със слънцето,
    но в този случай то символизира и най-висшата Божа сила.
    Радва ме това, че четеш и анализираш! Идвай пак!
  • Красив стих, всеки заслужава да сяда на трапезата със слънцето на дясно коляно, важното е да има смелостта да го пожелае, ти си имала смелостта да го повярваш и да го напишеш, поздрави за което Само че незнам с какво свързваш Слънцето? Какво е то за теб? За мен олицетворява любов..
  • Благодаря ти, Лили! Аз наистина съм непоправим оптимист, но животът ми ограби част от вярата.Остава като героинята си да ударя с юмрук,
    докато все още мога да грабна своя остатък от време.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...