всяко утро е дълго очакване…
(като в празен
салон…
по стените)
в който още
неслучен
спектакълът
е заглъхнал
преди
да го видя…
...
всяко утро е тихо доверие…
закарфичено
в мен
като есен
и преди
да окапе
в ръцете ти
по клавишите
стича се
в песен…
...
всяко утро е прилив на жажда…
в чаша топло кафе
и прегръдка
и афишно
усмихва се
вятърът
с всяка пареща
в гърлото
глътка…
© Бехрин Todos los derechos reservados
Благодаря на всички, които минаха оттук!