3 ene 2016, 20:23

С Вяра 

  Poesía
394 0 8
Помня те, мамче, не съм те забравила.
Пазя те в тъжната моя душа.
Външно усмихвам се, пея, танцувам...
но с болка най-страшна обвит е деня.
Само в съня, щом на гости отседнеш,
чувствам се същата както преди.
Време, което не мога да върна,
а как ми се иска жив да си ти.
Пак да отвориш вратата и викнеш:
"Тука съм, мамо, аз се прибрах!"
Котката Роши нослето да близне,
опашка накъдрила с радост, че сам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

На сина ми

Propuestas
: ??:??