С Вяра
Помня те, мамче, не съм те забравила.
Пазя те в тъжната моя душа.
Външно усмихвам се, пея, танцувам...
но с болка най-страшна обвит е деня.
Само в съня, щом на гости отседнеш,
чувствам се същата както преди.
Време, което не мога да върна,
а как ми се иска жив да си ти.
Пак да отвориш вратата и викнеш:
"Тука съм, мамо, аз се прибрах!"
Котката Роши нослето да близне,
опашка накъдрила с радост, че сам
избрал си света на любимите хора,
на родния дом, измит от сълзи,
преборил чернилката, скрила обзора
към минало страшно с кошмарните дни.
Няма те, рожбо, в деня ми реален,
но вярвам... дори и в друг паралел,
чуваш молитвата свята и знаеш
как любовта ми духа ти зове.
Пак да се срещнем, навеки признали,
има ли вяра, смъртта не важи.
Сринала всички нелепи прегради,
в друг свят ще сложи нови следи.
© Таня Мезева All rights reserved.
