Помня те, мамче, не съм те забравила.
Пазя те в тъжната моя душа.
Външно усмихвам се, пея, танцувам...
но с болка най-страшна обвит е деня.
Само в съня, щом на гости отседнеш,
чувствам се същата както преди.
Време, което не мога да върна,
а как ми се иска жив да си ти.
Пак да отвориш вратата и викнеш:
"Тука съм, мамо, аз се прибрах!"
Котката Роши нослето да близне,
опашка накъдрила с радост, че сам ...